EДИН ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН РОДОПСКИ ПРЕХОД, ПОДХОДЯЩ  САМО ЗА НАЙ-СЕРИОЗНИТЕ ТУРИСТИ

 

   Най-западният дял на Западните Родопи се посещава най-малко от туристите, които стават все по-малко. Имам предвид туристите, които посещават планината заради красотата й, понасят трудности и не се боят да нощуват не където са планирали. В тази връзка ще опиша един петдневен маршрут по Родопа, чиито красоти са невероятни, а близостта на Рила и Пирин до Родопа допълва очарованието от прехода. От този преход се разкрива Рило-Пиринската верига от вр. Куртово в Рила да върховете Свещник и Муторог в Пирин. За тези, които са ги упознали, това е много силно преживяване.

   Маршпутът започна от с. Аврамово, което им ж. п. гара. Селото е доста над гарата, то е с надморска височина над 1400 м. и след четири дни ще приключи в с. Ковачевица. Село Арамово е разположено на  темето на един разлат връх, поради което наподобява наблюдателен пункт към Рила. Древен път, подходящ за джип, поема почти по билото на Велийца. От лявата страна се вишат могъщите ридове на Баташкия снежник и на Перелик, от дясната - върховете на Рила до вр. Грънчар. Вижда се магистралата от лявата страна на рида, около която са селата. Помаците работят по ЕС, връшат се по родните си места и инвестират спечеленото в тях. Затова селата им изглеждат все по-добре. По скатовете на Велийца в посока на р. Места и от другата страна на реката се виждат също доста селца, които изглеждат добре.

    По този приказен маршпут се достига до Дървената къща под вр. Велийца, където се сбират пиянища, с възможност да се изкачат до тук с мотори или джипове от няколко села. Вр. Велийца може да се подмине без да се изкачи, защото нищо интересно няма на него. Той е подобен на Големия Пурсенк -  покрит с борова гора, от където нищо не се вижда. Под него има алуминиев кръст и полуразрушен партизански паметник.

   Продължава се към разклона за селата Орцево и Бел Камен. Село Орцево е едно от най-красиво разположените села в България, напомня ми на с. Репляна в Балкана. От него се вижда голяма част от Рила и може да се разпознае всеки връх на Пирин до Мангъртепе. Тук има къща за гости, може да се нощува. Прекрасно е!!!

   Вторият преход е от с.  Орцево до с. Медени поляни. Този преход е по-дълъг, също прекрасен обаче. Прекрасен изглед, села като гирлянди под билото на планината. По него се достига до вр. Гюлтепе, изпод който извира р. Доспат -  чудесен ориентир да се уцели селото Медени поляни. Това село също е доста високо, състои се от две доста отдалечени махали. Тук се отива при кмета и се иска от него да настани туристите някъде да спят. Хората се надпреварват да ги поканят по къщите си, сутринта им приготвят закуска, отправят ги със съвети по маршрута им. Предлагането на пари за нощувката се приема като обида.

    Много пътища започват от с. Медени поляни, като всичките преминават през големи, диви /!!!/ красоти. Регионът е такъв, че тук мечки няма. За мечките трябват ливади с паша, гори с гъби и поточета да се разхлаждат в тях. Такива прелести тук няма, само гори, гори, гори. Голяма красота е пътят към с. Елешница и с. Гостун. Маршрутът обаче днес е към горското стопанство Вищерица, върви се все през гора. Това горско стопанство има две бази, днес доста занемарени, но може да се нощува в тях. За предпочитане е тази с езерото. Има къде да се спи, а може и в сеното.

   От тук планината вече се нарича Беслетски дял и става доста висока. Трябва да се достигне до с. Ковачевица, като има няколко опции да се постигне това. За предпочитане е да се ползва пътят, който има отклонение за вр. Беслет и той да се изкачи. По пътя за него има доста скали с интересни форми. След това по пътя покрай р. Вишерица се достига до с. Ковачевица. В него обаче трябва да се остане един ден, защото тук има три обекта за посещения. Първият е Манастирът, доста по-високо от селото, вторият е Жълтата скала и третият е водопадът на р. Канина.

  Още ведаж казвам, този преход е за сериозни туристи, които не се плашат от трудности и неизвестности. Маркировки тук няма, може да се срещнат горски работници или берачи на гъби. Предимство на прехода е това, че се ползват горски пътища, направени за нуждите на дърводобива и опасност от изгубване няма, няма и мечки тук както над с. Арда. Има вероятност ако способностите за ориентиране на туристите не е на ниво, вместо на едно място, да се отиде на друго, което за добрите туристи не е проблем да извършат  нужната корекция.

    Които обичат Родопа и искат да упознаят красотите й в този, най-див неин дял, е добре да изминат този преход. От тук започва Родопа, за завърши чак на Бялото море при Алекснандрупулис. За упознаване на цялата планина един живот не стига, но веднаж понесла тя някого на крилете си, той цял живот ще се стреми към нея.

  ДОПЪЛНЕНИЕ:
  След като написах постинга мислено го пропътувах и реших, че да се премине за един ден през региона на Медени поляни не е разумно. Тук красотата е такава, че трябва да се остане ден, две, че и три. Накъдето и да се тръгне е прекрасно, а високото надморско ниво на селото позволява бързо да се достигнат високи точки за наблюдаване на съседните родопски региони. Имам любим маршрут от това село, той е в посока на Горско стопанство "Каратепе", изходна точка за Перелик, Гюмюшчал и Бегликя. Жесток преход!
  На посетилитите Каратепе препоръчвам да видят как мутра стрОи мутробарок. Поради климатични особености това е най-студената част на Родопа.